Едно просто дръпване го сложи на колене пред нея. Той разбра, започна да я целува с нервни, неточни движения. Беше сладко, аматьорско. След всичко, което бе чувала за университетския живот, очакваше повече. Тя легна, с твърда ръка го насочи над себе си, докато лицето му не се скри там, където го искаше, а бедрата й се издигаха срещу устата му в ритъм, който той следваше твърде бавно.
Лек скърцащ звук от коридора. Вратата беше леко отворена, а в сенките на рамката, Хлои наблюдаваше, с разширени очи.
Погледът на Хелън се срещна с този на момичето. Една идея, рязка и ясна, проряза мъглата. Тя вдигна глава, гласът й спокоен.
"Хлои. Ела тук."
Момичето влезе, колебливо като врабче. Хелън потупа мястото на леглото до себе си.
"Легни си."
Щом момичето легна по гръб, с леко треперещи и разтворени крака, Хелън погледна Марк, чието лице беше още блестящо от нея. "Гледай", нареди тя с глас на учителка. После наведе глава между бедрата на Хлои, демонстрирайки с бавно, умишлено майсторство, което накара младото момиче да въздъхне и да се извие на леглото.
Марк стоеше до стената, зрител в собствената си драма, с ръка, която се движеше безпомощно по тялото му.
"Стига с гледането", каза Хелън, отдалечавайки се от Хлои, чиято гръдна коичка се надимаше. "Покажи ми, че си научил нещо."
Той се придвижи към леглото, влизането му в Хлои отначало беше несръчно. Хелън застана зад него, ръцете й се настаниха твърдо на ханшовете му. "По-бавно", прошепна тя, насочвайки го. "Не забиваш пирон." Притисна тялото си към гърба му, собствената й жега просмуквайки се в него, дъхът й горещ на врата му, докато го натискаше по-дълбоко с всеки удар, дирижирайки ритъма им, докато единствените звуци не станаха кожа върху кожа и прекъснато дишане.
След това, лежейки изтощени и преплетени, Хелън се опря на лакътя. Урокът, изглежда, беше само наполовина завършен. С крадешки поглед към Хлои, тя се плъзна надолу по леглото. Момичето последва примера й. Заедно го поеха в устата си, мек, споделен заговор от устни и език, който го накара да вижда звезди.
Хлои се раздвижи първа, катерейки се над него, приемайки го вътре в себе си с тих въздишек, клепачите й трепвайки. Хелън наблюдава, после я замести, разликата в техния ритъм, начинът, по който го държаха, беше истинско противопоставяне. Той се движеше между тях, воден от техните ръце, изгубен в усещане толкова интензивно, че граничеше с болка.
По-късно, в тъмнината, фантазията, която никога не беше посмял да изрече, лежеше изразходена помежду им. Не беше само в самия акт. Беше в контрола, в тихата власт на докосването й, в начина, по който тя преписа правилата в къщата, без дори да вдигне глас. Тишината, която последва, беше различна сега. Беше пълна.